Ниобийе изолиран през 1801 г. от английския химик Хачет, който изучава парче желязна руда в Британския музей в Лондон, а металът е произведен за първи път от швейцарски химик през 1864 г. чрез редукция на хлориди с водород. През 1951 г. Комитетът по номенклатурата на Международната асоциация за чиста и приложна химия (IUPAC) реши да обедини употребата на ниобий като официално наименование на елемента.
Първоначално ниобият е бил използван за направата на нишки за лампи с нажежаема жичка, но скоро е заменен от волфрам, който има по-висока точка на топене и е по-подходящ за производството на лампи с нажежаема жичка. През 192 0 години е открито, че ниобият може да подобри здравината на стоманата и това дава тласък на използването на ниобий в областта на желязото и стоманата; всъщност добавянето на само 0.03-0.05 процента ниобий към стоманата повишава границата на провлачане на стоманата с 30 процента или повече. или по. Добавянето на ниобий не променя структурата на желязото, а по-скоро се комбинира с въглерода, азота и сярата в стоманата, за да промени микроструктурата на стоманата. Не само това, ниобият също така подобрява здравината на стоманата, устойчивостта на високотемпературно окисляване, устойчивостта на корозия и понижава температурата на крехък преход на стоманата, което води до добри свойства на заваряване и формоване.
Учените от Bell Labs са открили, че сплавите ниобий-калай все още могат да поддържат свръхпроводящи свойства при среда със силно електрическо и магнитно поле, а ниобият е една от най-високите критични температури, което прави ниобиевите сплави най-важните свръхпроводящи материали в момента.
Някой е проектирал високоскоростен левитационен влак, в колелата му са монтирани свръхпроводящи магнити, направен е от съдържащи ниобий сплави, които могат да произведат силно и стабилно магнитно поле, така че целият влак да левитира на пистата на височина от около 10 сантиметра , вече няма триене между влака и коловоза и следователно изисква много малко мощност, на влака може да се позволи да достигне скорост над 500 километра в час. Свръхпроводящите материали от ниобий и титан също са използвани за създаване на генератор на постоянен ток, който е малък, лек, евтин и генерира 100 пъти повече електричество от генератор със същия размер.
Ниобият също играе важна роля в хирургическата медицина, има отлична устойчивост на корозия, не взаимодейства с различни течности в човешкото тяло и изобщо не уврежда биологичните тъкани, адаптивен е към всякакви методи на стерилизация, може да се комбинира с органични тъкани за дълго време и остава безвреден в човешкото тяло. По този начин ниобиеви листове са използвани за компенсиране на увреждане на черепа, ниобиева тел е използвана за зашиване на нерви и сухожилия, ниобиеви ленти са използвани за заместване на счупени кости и стави и ниобиева прежда или ниобиева мрежа, изработена от ниобиева тел, е използвана за компенсиране за мускули, сякаш са израснали върху истински кости. Ето защо ниобият е известен също като "биофилен метал".
Ниобият има външен валентен електронен слой от 5 електрона, така че е богат на редокс свойства. Неговата валентност може да варира от -1 до +5 и когато слоят на валентните електрони е напълно премахнат, той разкрива изключително щадящо кислорода криптонитно ядро, което може да се използва като преобразувател на халид, окислител и дори за активиране на въглерод-водородни връзки. Едно скорошно проучване показа, че силните окислителни свойства на петвалентния ниобий могат да се използват за пречистване на отровни газове и че дори страховитият иприт може лесно да бъде превърнат в нетоксичен от ниобиева сапонитна глина.
През 2003 г. австрийците също откриха красиво химическо изкуство с ниобий, повърхността на металния ниобий чрез галванопластика на филм от ниобиев оксид може да се получи пречупваща, искряща повърхност, различната дебелина на филма също може да произвежда различни цветове, така че разнообразие от различни цветове на монети, което увеличава колекционерската стойност на тези монети.
